Бащи под карантина

С напредването на пандемията COVID 19 светът е на път да затвори, а социалната изолация като извънредна мярка за разпространението на заразата кара родители и деца да се адаптират към съвсем нов вид реалност. Целият им свят е събран под един покрив и в дигиталното, където жонглират между конферентни разговори, задачи, пазаруване и дистанционно обучение.
Как се справят бащите? Някои са пред емоционален разпад, други въдворяват ред в хаоса, но са на ръба на силите си.

Fatherly събра изповедите на осем татковци под карантина.

В тази игра ритам в Б групата

Съпругата ми е мед сестра и е на първа линия ежедневно. Вкъщи се справям със задълженията си на програмист и баща на две малки деца. Честно казано, работата си мога да я върша и насън, но родителският аспект на нещата е брутален. От целодневен престой в училище и детската градина към дистанционното обучение у дома – това е като да направиш обратен завой и да се удариш в стена.  Плюс, когато жена ми се прибере, започва един тегав ритуал по дезинфекциране на всяка повърхност, че на финала сме капнали и нямаме желание да се погледнем. Когато си лягам в главата ми се върти само една мисъл – какво трябва да направя, за да оцелея на следващия ден.

Итън, 36, Тексас

Приемам обаждания от колата

Намирам убежише в колата, за да проведа няколко бизнес разговора на спокойствие. Има по-добра акустика, отколкото в банята, където вече бях. Колегите обаче ми казаха, че звуча като затиснат под купища дрехи в килера. Децата ми са достатъчно големи, за да мога да си устроя малко бягство за 10-15 минути, без да ме безпокоят.  Ако денят ми е бил тежък, оставам да послушам и малко музика, докато рестартирам.  Забавното е, че имам съсед, с който винаги сме били на „здравей-здрасти“. И той има две деца и досущ като мен изскача и скача в  колата си в продължение на целия ден.  

Брендън, 38, Кънектикът

Ползвам iPad за детегледачка

Знам, че това може и да не е най-добрият метод в случая, но работи. И в извънредната ситуация на паника и несигурност нямам никакъв проблем да заредя  малко игри или видеа, които да забавляват децата ми за час-два. Така успявам да свърша някаква работа.  Съгласен съм, че не е здравословно, и ако хвана учителката им да прилага такива партизански ходове, със сигурност ще бъда бесен. Но имайки предвид, че светът е обърнат с хастара навън в момента, предпочитам да преглътна лицемерието и да запазя работата си, за да сложа храна на масата. Поне докато не измисля по-добра алтернатива за прекарване на времето с децата.

Maкс, 37, Ню Джързи

Наех си помощ

Съседката ми учи педагогика и скоро ще бъде дипломиран начален учител. Училището, в което ходи на стаж, е затворено, за това я помолих да „премести практиката“ си у нас. Знам, че според указанията трябва да сме изолирани и да не се срещаме с никого, но с жена ми нямаме друг избор. Не сме сподобни да работим, докато децата щуреят наоколо. Трябва да запазим приходите си и това е най-адекватното ни решение за момента.

 Джона, 34, Пенсилвания

Реве ми се всеки ден

Не знам как изкарахме толкова, а всъщност са минали само три седмици.  Това е най-подтискащата стрес ситуация, през която сме минавали с жена ми. Заради пандемията тя загуби работата си и аз се опитвам да задържа бюджета на повърхността. Грижата за децата ни е турбулентна, едно забавление работи днес, утре търсиш нещо друго. Или още на следващия час.   Тече болезнен процес на адаптация.

 Mани, 34, Флорида

Получава ни се, но е изтощително

С жена ми работим от вкъщи, докато се грижим за децата. Слава Богу, те са сравнително големи и по някакъв начин успяваме да структурираме ежедневието им. Но сега ставам призори, за да мога да отметна някакви задачи, преди да са станали децата, после превключвам в режим „татко“ и правя закуска и режим за писане на домашните до към 14 ч. После работя до към 18, правя вечеря и довършвам, каквото е останало от графика посред нощ.  Засега ни се получава, но е изтощително.

Keн, Ню Йорк

Харесва ми  

Честно казано, ненавиждам работата си. За това домашния офис за мен е супер решение – не се налага да виждам нон-стоп кудкудякащите си колеги лицемери. Имам син на 4 и дщеря на 2, с които си играем прекрасно. Не съм прекарвал никога толкова много време с тях и се преоткриваме всяка минута.  

Maрк, 30, Teнеси

Водя децата в офиса… виртуално

Работа за доста малка фирма и всяка сутрин имаме оперативки в Zoom. Всеки, който има деца, ги „води“ на срещите, за да кажат „здрасти“ на останалите колеги и да послушат, ако им е интересен разговора. Мисля, че това в известна степен помага да разберат, че стоейки на компютър по цял ден аз не цъкам игри и не гледам видеа като тях.   Опознават децата на колегите и виждат, че и те са в същата ситуация. Това ни връща в някаква степен усещането за нормалност.

Джон, 37, Aризона